Прочетен: 2117 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.12.2017 15:02
Антъни Уестън, американски философ, учител, писател, един от най-влиятелните специалисти по критическо мислене и аргументация.
Логическите грешки (уловки, заблуди) са пример за неправилна аргументация. Те могат да бъдат допускани несъзнателно или съвсем преднамерено, с цел да се победи в спор, да се въведе опонента в заблуда, да се внушат определени тези в съзнанието на адресата, да се наложи в общественото съзнание положително отношение към даден политик, проблем, партия и пр.
С развитието на техниките на пропагандата и рекламата арсеналът от използваните логически заблуди се обогатява и разширява. В модерните речници по логика и реторика се посочват над 200 вида логически грешки. По-често срещаните от тях имат собствени имена.
За да открием логическите грешки, трябва да определим кои правила на аргументацията нарушават.
Има два основни вида логически грешки:
- Първият вид е на лице когато правим изводи въз основа на малък брой факти. Например ако срещнем арабин с избухлив характер да твърдим, че всички араби са избухливи. Това е логическата грешка обобщение въз основа на непълна информация.
- Втората често срещана логическа грешка е неспособността да се видят алтернативите. Фактът, че събитие А и събитие Б ни се струват свързани, не значи, че А е причина за Б. Може да е обратното – Б да е причина за А или нещо трето да е причина както за А, така и за Б; А може да е причина за Б и Б – да е причина за А; А и Б може да не са свързани изобщо. Тези алтернативи могат да останат незабелязани ако човек приеме първото му хрумнало обяснение за единствено вярното.
В своя статия за логическите грешки Антъни Уестън дава пример за неотчитане на възможните алтернативни решения от знаменитото есе „Екзистенциализмът е хуманизъм“ на Жан Пол Сартр. Става дума за негов студент, който по време на окупацията на Франция от нацистите е трябвало да избира между това да предприеме рисковано пътешествие до Англия, където искал да се присъедини към движението „Свободна Франция“ и това, да остане с майка си в Париж, където можел да се грижи за нея.
В описаната от Сартр картина човек остава с впечатлението, че студентът е имал само две алтернативи – или да забегне в Англия и да изостави майка си, или да остане в Париж да се грижи за нея и да се откаже от надеждата да се бори срещу нацистите. Но, разбира се, пише Уестън, имало е и други възможности. Той е можел да остане при майка си в Париж и по някакъв начин да подпомага движението „Свобдна Франция“ или е можел да остане за известно време в Париж докато състоянието на майка му се подобри и тогава да замине за Англия. Има и други алтернативи – дали студентът изобщо е питал майка си дали тя иска той да остане да се грижи за нея?
Винаги търсете други алтернативи, разширявайте списъка от алтернативи, не го стеснявайте – съветва ни Антъни Уестън.
Библиография:
Элитариум: Центр дистанционного образования (www.elitarium.ru).
Жан-Поль Сартр. Экзистенциализм — это гуманизм - https://royallib.com/book/sartr_ganpol/ekzistentsializm__eto_gumanizm.html
Манипулативни техники: Атака към личност...
Позоваване на традицията (Argumentum ad ...